История

История на Зоопарк - София

Софийската зоологическа градина има 128-годишна история, която прилича на приказка – в нея има цар, войни и щастлив край.И така, имало едно време Княжество България. Неговият млад владетел пристига от Германия през 1887 година и веднага прави впечатление на новите си поданици със страстта си към природата. Негово височество княз Фердинанд има богати знания и изявен интерес към птиците, насекомите и ботаниката. Запленен от българската природа, той прекарва много време сред нея в събиране на животни и растения. Открива и описва за науката нов вид пеперуда и събира ценни ентомологични сбирки. Тези интереси на монарха са известни, и между подаръците, които Фердинанд получава от народа за добре дошъл, има и животни. Първото е най-голямата ни птица - величествен картал - черен лешояд, за който веднага е построена волиера в парка на двореца Врана. След него се появяват колхидски фазани, благороден елен и едно малко мече, хванато в Родопите. Скоро става ясно, че в двореца мястото няма да стигне за зараждащата се зооколекция.Затова в края на 1887 със специален указ на княз Фердинанд Сакс-Кобург –Готск се отрежда терен за зоологическа градина в царска ботаническа градина. По онова време мястото се намира в края на града, в близост до днешната Борисова градина. През 1890 Царската зоологическата градина заема това място след облагородяването му и усиления строеж на клетки. Настанени са първите животни – видри, диви кози, елени, хищни птици, лами, лебеди и жерави. Назначени са гледачи (или зверовъди, както тогава се е казвала длъжността), а надзирател става Ернст Хублайн, повикан от Кобург специално за тази позиция. По професия той е скулптор и умело препарира животните, които умират в зооколекцията с което е поставена основата на Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд, основан през 1889. Сега той е Национален природонаучен музей и традицията там да се препарират и съхраняват по-ценните и редки животни от Софийския зоопарк за научната му сбирка продължава и до днес.Колекцията в новата зоологическа градина става все по-богата. Купена е първата двойка лъвове. Има видри, кафяви мечки, едногърба камила, елени вапити и безоаров козирог. Построени са мечкарника, дългата волиера за фазани и пауни, както и първият басейн за водолюбиви птици, където плуват розови пеликани, черни лебеди, гъски и патици. През 1895 година е монтирана и високата куполообразна волиера за хищни птици. Там живеят брадати,  белоглави и черни лешояди. Величествените брадати лешояди имат цели 13 поколения. Това постижение разнася по света славата на Софийската зоологическа градина като солиден природонаучен институт, където единствено успяват да размножават на затворено тази рядка птица.Интересът на хората към животните в зоологическата градина непрекъснато нараства и достига такава степен, че ръководството на градината отваря врати за гражданите. Броят на посетителите е толкова голям, че в дните за посещение шестима стражари пазят ред. Входът е без всякаква такса. През 1896 е назначен първият директор на градината - Бернхард Курциус, дошъл от Кобург заедно с Фердинанд като главен ловец на двореца. По това време колекцията в зоопарка достига впечатляващи размери. Там живеят 1 384 животни от 266 вида. В началото на 20 век се създава терариум, в който живеят южноевропейски змии и гущери, както и млад крокодил, донесен като подарък от една софиянка, закупила го от световното изложение в Чикаго през 1904, описано от Алеко Константинов. Той живее дълго – няколко десетки години. Идват първите тибетски якове, нандута, газели и други 

тревопасни животни.  В 1912 от Хамбург пристигат един мъжки и един женски индийски слон. Предоставят им обора в двореца Враня. Мъжкият е кръстен Нал, а женската — Дамаянти – по едноименния индийски епос. Те са на тригодишна възраст, доста кротки и допускат хората близо до себе си. Силният Нал помага при оранта на царската градина. Двата слона прекарват шестнайсет години във Враня. С тяхната поява започва традиционното отглеждане на слонове в Софийския зоопарк. Това е причината днес емблемата на Зоологическа градина-София да е слон с корона.През 1929 по проекти на архитект Станиславов е завършен строежът на слонарника в Царската зоологическа градина. Същата година слоновете са настанени там. Преместването на гигантите не става лесно. Мъжкият слон Нал, вече възрастен и агресивен, с големи усилия е вкаран в желязна клетка с масивни колела, теглена от два чифта едри коне. Кротката Дамаянти изминава пътя пеша, водена от гледачите си.На 1 юли 1911 Адолф Шуман е назначен за главен инспектор на зооло¬гическата градина. Той има големи практически познания по адми¬нистриране на зоологическата градина и за правилното отглеждане в клетки на много видове взискателни животни. В нашия зоопарк Шуман отглежда редките северноамерикански каролински папагали, днес окончателно изчезнали като вид. Един от двата препарирани екземпляра в целия свят сега се намира в сбирката на Природонаучния музей в София.На 1 август 1914 избухва Първата световна война. Снабдяването на зоологическата градина през този период с храни и материали става чрез интендантството на двореца. Почти всички работници, които трябва да се грижат за животните, са пратени на фронта, което създава трудности. Зоологическата градина е пряко подчинена на Природонаучния музей и на неговия директор д-р Иван Буреш – академик и учен от световна величина. Благодарение на неговото умело ръководство годините на войната са преживени без особени сътресения.През 1924 са построени два големи басейна за водоплаващите птици, получени са първата двойка зебри, павиани и малайски мечки.  За животните са полагани големи грижи, всичко за тяхното здравословно състояние е грижливо вписвано в специален годишен журнал, воден на немски и български език от ветеринарните лекари. Всяка нощ един някой от гледачите е оставал дежурен, за да наглежда животните.След смъртта на Бернард Курциус, който 40 години е директор на зоологическата градина, титулярен директор става видният наш орнитолог Павел Патев. Той е и първият българин, който заема тази длъжност и заедно с него към Зоологическата градина преминава и Българската орнитологична централа.  На 1 септември 1939 започва Втората световна война. Това създава много затруднения за поддържането на нормален живот в зоологическата градина, особено за храненето на животните. Когато след жестоката бомбандировка на 30 март 1944 година софиянци бягат ужасени от столицата, Павел Патев и някои служители на градината проявяват смелост и доблест и остават на своя пост. Шест бомби падат в зоологическата градина и причиняват големи опустушения – съборени са няколко сгради с животни и къщата на маймуните,  разкъсани са кафезите на блатните птици, до основи е опожарено дирекционното помещение с библиотеката и регистрите. Целият терен на градината е разоран и осеян с грамадни ями от бомбите.Директорът Павел Патев заедно с малкото останали зверовъди  обикалят улиците, търсят и събират из руините убити коне, волове и други животни, за да нахранят с тях останалите живи хищници. Трябва да гонят и ловят сред развалините на града избягалите маймуни. В дните, когато месото не достига, се налага да застрелват някои от тревопасните животни. Това са истински тежки моменти за директора и гледачите - да направят избор между любимите си животни. Благодарение на всеотдайността на тези служители на Зоологическата градина, тя продължава своето съществуване след войната и с много усилия е възстановена напълно. От 1 януари 1947 Софийската зоологическа градина минава към Българската академия на науките. Една година по-късно Павел Патев се пенсионира. През 1948 за директор на градината е назначен известният български ентомолог д-р Кръстю Тулешков, който заема този пост до 1960.След смъртта на Дамаянти са поръчани нови слонове от Индия. Младите Савитри и Савитан пътуват с кораб един месец от Калкута до Порт Саид. Там са натоварени на български кораб, който на 14 септември 1954 акостира в пристанището на Варна. След два дни пътуване със специален вагон слончетата Савитри и Сативан пристигат на Софийската гара и са настанени в Зоологическата градина. От 1 януари 1960 Софийската зоологическа градина минава под ръководството на Софийския градски народен съвет. Колекцията от животни постоянно нараства, а градината вече е в центъра на разрастналата се столица. На 13 април 1965 в историята на зоологическата градина се случва радостно и забележително събитие - Савитри ражда живо женско слонче. То е напълно оформено и тежи 140 килограма. Кръстено е София на името на столицата и става любимка на персонала и посетителите на  градината. Кротката по характер майка Савитри се преобразява в зла и недоверчива, ако забележи някаква опасност около детето си. Слончето е игриво, но и много глезено от хората и за съжаление не успява да се научи да бозае само. Гледачите са принудени да го хранят изкуствено, като издоявали мляко от Савитри. София расте здрава и жизнена, докато през 1968 садистичен посетител не и дава хляб, набучен с игли. Така първото родено в Софийския зоопарк слонче умира в жестоки мъки. Подобна съдба сполетя и второто, родено през 1973 година мъжко слонче – Пашко - отровено със стрихнин пак от посетител.   Сбирката в Зоологическата градина продължава да се обогатява с нови видове животни: пингвини, антилопи, зебри... Преустрояват се две помещения за аквариума и терариума, които са обект на голям интерес. Световноизвестният зоолог Бернхард Гжимек посещава стария зоопарк и остава възхитен от зооколекцията и архитектурата му. По негово мнение това място не трябва да се унищожава напълно. В началото на 1966 идейният проект за новия зоопарк, изработен от архитектите Радославов и Илиев, е готов. Планирано е той да бъде в в Горни Лозенец, близо до планината Витоша и изграждането му да става на три етапа в продължение на петнадесет години.След като строежът е почти завършен, през 1983 подготовката за местенето на животните започва. Изработват се десетки специални дървени сандъци по германски образец за транспортирането на различните животни. За слоницата Савитри е предвидена огромна метална клетка. Голямото местене се осъществява през 1984 година и се превръща в голямо изпитание за хората и за животните.От стария зоопарк остават сградите на мечкарника и слонарника, които са с безспорна архитектурна стойност. По-късно и те са разрушени напълно. На 10 септември 1984 новият зоопарк, построен от строителни войски, е открит и отворен за посетители. Растителността е грижливо подбрана, все още има много открити пространства. Колекцията от животни е впечатляваща. Сред най-атрактивните видове са индийски слонове, бели и кафеви мечки, бърнеста мечка, тигри, лъвове, хиенови кучета, шимпанзета, антилопи нилгау, зебута, европейски видри и др. За периода 1986 – 1985г. директори на Зоологическа градина –София са били д-р Станчо Матевски, Адриан Ставракиев и д-р Николай Бинев. От 1985 до 2014г. директор е бил д-р Иван Инанов.От 2014г. да днес директор на ОП“Зоологическа градина –София“ е д-р Манол Нейков.

Обратна връзка

Уважаеми посетители, скъпи приятели на Зоопарк София! Радваме се на Вашето присъствие в нашия сайт. Ние сме мотивирани да Ви предоставим най добрата услуга. За да направим това, се нуждаем от Вашето ценно мнение. Молим Ви, да споделите Вашите впечатления от посещенията си в Зоопарк София. Така ще можем да отговорим адекватно на Вашите очаквания. Използвайте формата за контакт или ни се обадете. Форма за контакт.

Карта на зоопарка

Karta_Sofia_Zoo_s
virtual_tour

Посетете ни във Фейсбук